Не можем да минем без тематична публикация, не защото е клише, а защото ги обичам тези (Великденски) празници. Изобщо, обичам всички поводи да се съберем със семейството и да правим неща заедно. За това ще Ви разказвам в следващите редове – как боядисваме яйца, как си разпределяме задачите и как си прекарваме хубаво. Защото знаем значението на важните думички, а сред тях една от най-хубавите е “семейство”. Така че, мили хора, това не е публикация за бизнес, а за обич. 

Различни поколения? Няма проблеми!

Заедно е най-забавно. Да вземем боядисването на яйца. Всеки от нас е участвал в този цветен ритуал най-напред с мама. Така и ние с моята прилагаме на практика едни и същи техники за боядисване. В последните години наблюденията над маниерите за шарене, които се прилагат в близките домакинства показват, че и другите жени не правят нещо много по-различно. Та, събирайте се смело! Няма за какво да се скарате, а и (от личен опит) – по-забавно е, отколкото самостоятелното багрене. 

Великденски празници или състезание по творческо боядисване?

Месеци преди Великден Мрежата е залята от публикации с техники за боядисване на яйца. Парадоксално, заглавията винаги твърдят, че така и само така ще имате най-хубавите, най-шарените, най-естествените… 

Това обаче не е състезание. В стремежа си да създадем произведения на изкуството често забравяме истинския смисъл на празниците. И той (поне за мен) няма нищо общо с религията. Ритуалите и поводите са, за да се сближим, да спрем за малко и да се видим. Не за да се състезаваме. 

Какво правим ние? Боядисваме яйца с купешка боя, в живи цветове. Оставяме няколко едноцветни, останалите шарим с памук. Лесно е – капвате от различните цветове и увивате яйцето в парчето. Физиката и химията ще свършат останалото. Днес пък мама ми подшушна, че може да пробваме същата техника и със салфетка или домакинска хартия. Понякога пробваме да “отпечатаме” листо от произволно растение. Настава едно късане, прилепване, връзване в парчета чорапи и цапане. Резултатът много рядко е наистина светло петно с формата на листо на фона на наситен цвят. Обаче ни е забавно да опитваме. 

Задачите се разпределят!

Имането на хубаво, голямо семейство, което включва две двойки родители, и вече задомен по-малък брат на съпруга ми (признавам си, нямам представа как се казва тази роднинска връзка) е истинска благословия, особено когато се разбираме толкова добре! То обаче изисква грижа. Особено когато става въпрос за празници и събирания, никоя домакиня не бива да остава сама на бойното поле с трапезата. Така че обсъждаме – кой какво да купи, кога да се съберем, за да готвим заедно… с точно две думи, поддържаме връзка. И това е най-ценното. Защото най-вкусно е не само когато споделяме храната, а когато си помагаме и в приготвянето й. 

Великденски празници = шум!

Така е и по Коледа, и по рождените ни дни. Събираме се, говорим си, надвикваме се понякога. Четири-пет домакинства на едно място не е шега работа. Понякога не можем изобщо да чуем или да разберем какво казва другият, но знаем, че сме там. Липсата на този шум би била плашеща. 

Празниците са за семейството. Така че, преди да мислите дали яйцата и козунаците Ви са по-по-най Instagramable, обърнете внимание на това имате ли с кого да ги споделите. С пожелание за пълна къща, шумни и шарени Великденски празници, 

Ваша, Ева

Още рошави мисли на различни теми четете в секция “Блог”!